БЕЗСЪНИЕ В НОЩА

БЕЗСЪНИЕ

Ето отиде си този ден!
Нощта се спуска бавно над града
и на мислите си в плен
аз не мога дълго да заспя.
Поглеждам през прозореца небето
изпълнено с хиляди звезди.
Как искам да съм там, където
в момента се намираш ти!
Защо сърцето ми потрепна,
когато теб за пръв път аз видях?
Защо съдбата с теб ме срещна?
Защо? - така и не разбрах.
Аз знам, че любовта ми е несподелена
на друга своето сърце си дал.
Виновна ли съм, че от теб съм запленена
за мойте чувства ти едва ли си разбрал.
А как желая да те видя,
да видя теб за миг поне.
Един твой поглед и ми стига
щастливо да е моето сърце.
Поглеждам пак нагоре към небето
и виждам падаща звезда,
и пожелавам си момчето,заради което
аз не мога дълго да заспя!

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.

Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.

Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.

Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.

Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.

Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.

Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.

Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки.

Изтрих те с двойна гума от сърцето си

като ненужна правописна грешка.

Но скъса се хартията там, гдето ти

оставила бе нещо страшно тежко.

През дупката днес духа само вятърът.

Да, вятърът на зла обида духа.

О колко ли е скъсана душата ти,

изтрила толкоз образи! Тя, куха,

навярно зее накъде дълбоко в теб

( ако изобщо още съществува )!

Обидно е! И грозно и жестоко е

с такива думи с теб да се сбогуваме.

Със теб - мечтата, любовта, утехата,

която сам създадох в свойте нощи.

Но ти бе само на мечтата дрехата.

А със самата нея - нищо общо...

Изтрих те от душата си. Завинаги!

Но само теб - пародия на обич.

Оназ, Мечтата жива, неизстинала,

остава да върви пред мен. До гроба

ПРИКАЗКА ЗА ТАЙНАТА ВРАТА

Ти за мен бе тайнствена врата,

тайнствен ключ аз исках да намеря,

който да отваря в любовта

най-добре залостените двери.

Като принц от приказките сам

търсих в пещерата великана,

ключ да ми даде от твоя храм,

но заключен храмът си остана.

Но нима вълшебства трябват тук ?

... Като стар крадец, като разбойник

най-накрай заблъсках с юмрук,

но вратата се затегна двойно.

Ти за мен бе тайствена врата,

сложих върху бравата ръката

като във просъница разбрах,

че била отключена вратата...

Не, не била тъй вълшебна тя

окована с катинари тежки,

чакала човешката врата,

да я стоплят дланите човешки.

НАПРАЗНО ВИКАНЕ

Обичам те! Но между нас

крещи на суетата воят.

Затуй не чуваш моя глас,

тъй както аз не чувам твоя.

Не знаейки кому крещим,

като звезди в пространства слепи,

един крой друг ще прелетим.

В две шепи изгоряла пепел.

ПРИКАЗКА

Заспиваш ли, аз май че те събудих,

прости ми, че дойдох при теб сега.

Душата ми се стяга до полуда

в прегръдките на свойта самота.

Самичък съм, а тъй ми се говори,

устата ми залепва да мълчи ...

Не ме пъди, ще си отида скоро,

аз дойдох тук на бурята с плача.

Ще седна до главата ти, ей тука

и ще ти разкажа приказка една,

в която е положил зла поука

един мъдрец от стари времена.

Един разбойник цял живот се скитал

и нивга не се връщал у дома,

вместо сърце, под ризата си скрита

той носел зла и кървава кама.

Преварвал той замръкнали кервани

и само денем криел своя нож,

а ножът му ръжда не хващал,

човекът като дявола бил лош.

Но кой знай, един път от умора

и той на кръстопът заспал.

Подритвали го бързащите хора

и никой до главата му не спрял,

а само малко дрипаво момиче

челото му покрило с листо.

Заплакал той за първи път обичан,

заплакал той, разбойникът, защо ?

Какво стоплило туй сърце кораво,

нестоплено в живота никой път !

Една ръка накарала тогава,

сълзи от поглед в кърви да текат.

Една ръка, по-топла от огнище,

на главореза дала онова,

което той не би откупил с нищо

ни с обир скъп, ни с рязана глава.

Но ти заспа, а тъй ми е студено,

туй приказно момиче, где е то ?

То стоплило разбойникът, а мене

ти никога не стопли тъй, защо?

Толкоз много жени ли те лъгаха,

че не вярваш на мойта любов?

Върху старото земно кълбо

в своя път не особено дълъг

само мъка ли срещнал си ти,

че тъй тъжни са твоите песни?

А пък аз съм вулкан от мечти -

и наивни, и волни, и весели!

На! Вземи си, вземи! От сърце

радостта си със тебе споделям!

Давай шепи! Подай две ръце!

... Ала моята радост къде ли е?

Твойта мъка кога ме превзе?

И къде са мечтите ми весели,

та сърцето опразнено зее

и почерня скръб моите песни?

Върху тъжното земно кълбо

и за нас има щастие, има -

летен повей сред лютата зима!

... Ако вярваш на мойта любов...

Жените не плачат

Не поглеждай с насмешка жените.

Те не плачат , това запомни !

И да видиш ти болка в очите,

те не плачат- вън просто ръми .

И да видиш- не бъркай сълзите,

пролени по властни мъже.

Погледни ги дълбоко в очите

и ще видиш-не плачат те, не !

Тъгувах аз много за тебе,

боли ме признавам, боли.

Мечтаех си вечно да бъдеш до мене,

но няма те тебе и вънка ръми.

Не поглеждай с насмешка жените.

Те не плачат, дори да боли.

И да видиш тъга във очите-

те не плачат, това запомни !