Академия на любовта

Понякога е нужно много малко за да се променят нещата към добро – просто да
повярваш, че е възможно.
Щастието е достижимо. То се нарича хармония. Спомняйки си да обичаме всичко и
всички, без да искаме ще заживеем в хармония.
Защо в днешните времена е толкова трудно да бъде щастлив човек. Причини много.
Една от тях е че не вярва в щастието. Живота му е изпълнен с проблеми,
радостите са малко. Комуникациите показват другите хора … и те нещастни.
Това води до една всеобща безнадежност.
Човек може да се завърне.
Ако се запита, ще намери отговора.
Да използваме Интернет, като част от световните комуникации вместо негативното,
съзидателното.
Ето, аз бях в ада и се завърнах. Питах се „Защо? „, толкова хора се въртят в
омагьосания му кръг и не могат да излязат….Защо аз успях?
И осъзнах…Беше ми даден шанс за да покажа на другите, че има измъкване.
Щом аз успях, всеки може.
Това е лъч Надежда… ще ви дам от моята Вяра… и с много Любов, всеки пожелал ще
се завърне
Когато “ видях “ Академията на Любовта, бях поразена от яснотата в която
виждах подробностите. Когато нещо невидимо го виждаш ясно, то е защото то вече
съществува и приближаваш към него.
Видях два входа. Сранно нали?
Единия за жените другия за мъжете
Единия за традиционалистите другия за новаторите
Единия за …….. другия за …………………..
Как? Защо деление?
Не това не е деление, само привидно прилича на разделение.
Тези две врати символизират човешките възприятия.
Не мога на всички да кажа едно и също нещо и те да ме разберат.
Трябва да намеря подходящи думи за всеки.
А изхода е само един.
През него свободни и щастливи мъже и жени ще потеглят по своя път, някои
заедно.
Да, това е място за запознаване. Запознаване с един стар познат. Със себе си.
Докато не опознае човек себе си, с когото и друг да се запознае….няма да намери
това, което търси.
Повярвайте….
…И ще се сбъдне!

пръстов отпечатък





Да се подпишеш, че си свързан с някого. Така се узаконява. Но подписа може да се фалшифицира или пък да подпишеш празен лист, или да не си прочел дребния шрифт. Но да оставиш своя отпечатък в сърцето на другия е абсолютно доказателство, че си на „местопрестъплението“.

Да напишеш любовно послание е нужно да почувстваш трепет. Но да изрежеш линийка по линийка уникалния отпечатък, редом до този на любимия се иска и много търпение. Чудесна идея да му покажеш, колко държиш на него. Е за целта ще трябва да се проявиш, като детектив. Да вземеш незабележимо отпечатъка му, да го увеличиш и разпечаташ. И след това, внимателно, часове на ред, извивка по извивка да чертаеш изрязвайки кривите, лабиринта на неговата личност.

любовни отпечатъци от пръстите

Моята рецепта за един весел ден!

 

 

Съставки: 

 

1 чаша приятелски думи 

 

2 малки чашки разбирателство 

 

4 чаени лъжички спокойствие и търпение 

 

щипка топла индивидуалност 

 

купичка чувство за хумор 

 

Премерете думите внимателно: добавяйте съставките в реда, в който са записани в рецептата. Печете на бавен слаб огън и внимавайте да не прегори.Оставете да се охлади и е готово за консумация. 

 

Сервирайте с индивидуални добавки и подправки! 

 

ПИСМО ДО ТЕБ

Вдигни очи ! За мен вдигни очи !

Защо? Не питай ! Просто погледни ме !

Помилвай ме и просто помълчи ...

И ако искаш двама да мълчим.


Защо ? Не питай ! Ти ще разбереш -

загледай се в погледа ми влажен

очите, ако можеш да четеш,

очите, вместо мене ще ти кажат.

В тях блести сега една сълза,

а твоят смях е птичка под небето.


Ръцете ти са клонки на бреза,

а аз живях без сини небеса,

без пролети, без цъфнали надежди.

Очите ти са капчици роса,

в които небесата се оглеждат.

Лицето ти е цялото в светлина,


косите ти горят като житата.

А в моите нощи нямаше луна,

затуй израснах блед сред тъмнината,

затуй протягам смръзнали ръце

и жадно през очите ти надничам.

През тях се вижда твоето сърце


и затуй тъй много те обичам ! 

Не трябва да те търся. Няма! 

Не бива да те виждам. Няма! 

Не можеш да ме любиш. Няма! 

Завинаги от теб ще си отида. 

Ще се превърна в сянка - невидимка. 

И цял в мълчание ще се зазидам! 


Но само, само да не те обичам - 

това не мога да ти обещая!... 

И страшното тогава ще настъпи: 

останала съвсем, съвсем без мене, 

без мойте тромави и тежки стъпки, 

без моя поглед, без гласа ми дрезгав, 


без моята любов, така безкрайна, 

ти цялата във студ ще се загърнеш, 

от себе си сама ще се уплашиш. 

И пак във всичко ще ме преоткриваш: 

ръцете ми - в прегръщащия вятър, 

очите ми - в звездите дето падат, 


гласа ми дрезгав - в тишината мъртва, 

а любовта ми - в цялото пространство. 

Когато се уплашиш, ме извикай! 

Където да съм, твоя глас ще чуя, 

защото все ще слушам тишината... 

Ако е късно, о, ако е късно, 


отдън земята жив аз ще изляза, 

ще тръгна с ветровете, със звездите, 

със тишината, с цялата вселена, 

със всичко, от което съм направен. 

Ако не аз, то моята мечта.

Обичам те!





Обичам те!

Харесваш да го чуваш.

"Обичам те!" докосва твоето сърце.

"Обичам те!" разнежва и вълнува,

когато срещне биещо сърце.




Обичам те!

Ти ме погледна,

в очи прочете любовта

и в мисъл някаква безредна

усети гъдел - суета.



Обичам те!

- Е, няма лошо...

И аз те любя както ти -


тъй рече ми и каза още:

- От днес сме сбъднати мечти.



Обичам те!

Аз бях понесен

от собствената си мечта

по път мечтан, но път нелесен -

да преоткривам любовта.



Обичам те!


Какво ли стана?

Къде загуби се, Любов?

По път ли нейде изостана

или стопи се в миг суров?



Обичам те!

Сърцето спира.

Сърцето търси Любовта.

Сърцето без любов умира.


Какво е без любов света?

Колко пъти съм мечтала

да зърна само твоите очи!

Цялата любов бях ти дала,

но ти и не разбра дори!

Търсих твоя нежен облик

във луната, във звездите,

но, сякаш като бурен отлив,

минаваха тъжни мечтите!


И така, без нито една дума

аз копнеех да те видя.

С мечти изпълвах ума

отново теб да диря!