Тостове и наздравици

Поздравителното обръщение с чаша в ръка трябва да е кратко,
оригинално и демократично

Апетитът идва с яденето- казват фразцузите. Какво обаче е нужно, за да ти се
отвори и глътка? Достатъчно по количество и качество алкохол- ще отговори
зажаднелият прагматик. Не, ще контрира грузинецът, настроението за пиене идва с
добрата компания и с хубавите тостове. В този смисъл добре казаният тост е нещо
като точно премереното количество сол за всяка хубава манджа.
Грузинците отдавна са признати за баш майстори на изкуството да се вдигат какви
ли не тостове по всички възможни поводи. Грузински са и познатите на всеки
гуляйджия думи като тамада (почетен ръководител на празненството) и алаверди
(правото на ответен тост). Има обаче и други народи- ирландци, французи,
италианци, които също са дали своя принос за развитието на изкуството да се
вдигат тостове. Така с течение на годините са се оформили едни общоприети правила,
които са се наложили като неписан протокол за изискано поведение при вдигането
на наздравици.
Едно от основните изисквания за тоста е той да е остроумен, но в никакъв случай
и дълъг. Когато вдигате наздравица, не забравяйте никога, че сътрапезниците ви
наоколо стоят с пълни чаши, тръпнейки от желание да ги пресушат час по- скоро.
Освен оригинален и кратък тостът не бива да завършва в никакъв случай с
подканата да се пие до дъното чашата. Човекът, който е имал смелостта да вдигне
наздравица, не бива да ограничава свободата на който и да било от
сътрапезниците си, тъй като демократичният подход позволява на всеки да пие
толкова, колкото душата му иска.
Ако краткостта е сестра на добре премерения тост, то баналността е най-
голямата напаст за участниците в празничния гуляй. В този случай една от най-
досадните покани е да пие за прекрасните дами. Най- често подобна нелепица е
неотменна част от репертоара на някои кавалери, които използват подобен подход,
за да привлекат към себе си вниманието на красавиците на масата. Така те
допускат най- малко един гаф, тъй като е глупаво да очакват като женско
алаверди тост за прекрасните кавалери.
И все пак, когато се вдига наздравица за дамите, тя може да е не само кратка,
но и много оригинална. Едно от задължителните правила при вдигането на тост е
да не настоявате от съседа по маса да държи и той на всяка цена реч. Подобна
покана издава най- малко липсата на такт. В крайна сметка, ако човек не е готов
да вдигне тост, той или ще каже някаква баналност или пък, ако е обърнал повече
чашки, ще измучи нещо нечленоразделно. Не забравяйте освен това, че колкото по-
голям е броят на мераклиите за вдигане на тост, толкова по- трудно ще върви
пиенето. Всяка наздравица изисква от компанията да застине на място с пълна
чаша в ръка и да слуша умно.
А това – съгласете се
си е чиста загуба на време.

от „Дневниците на
един незнайко”